Малко по малко се оправя всичко. Досущ както след дъжд асфалтът съхне на петна, така и старите рани зарастват една по една, хващаш крехка пулсираща коричка, после стават с цвета на майката земя и най-накрая се отронват като стърготини. И е хубаво да гледаш как всичко разцъфва и как все пак всичко накрая пак е вред, както са те овещавали, а ти не им вярваш. Хубаво е.