Скорпионска искреност
Миналото... каква пречка е то, особено в една връзка. И ето ме мен опитвам се да се преборя с него, за да не те сравнявам с Нея, опитвам се да отмия болката, да превържа раната...И ето те теб с твоето минало, постаянно надничащо през рамото ти, следи ме, сравнява ме, дали съм като тях - типичен Скорпион ... ха ха ха... не мога да се боря с тях, не искам да го правя... и ето една Скорпионска искреност, тя наранява, защото е породена от болка... мислиш, че ни познаваш нас Скорпионите, но не аз не съм била типичен Скорпион нали... Ех, миналото...Ето те теб ...живеещата в миналото...с тези твои тайни и фобии и типични Скорпиони...и аз се съревновавам с тях...обаче аз съм настоящето, по дяволите, и ти живеейки в това твое минало не ме допускаш до себе си, отблъскваш всеки опит да се доближа до теб...а това боли, и ме наранява ужасно и ето това е моят отклик, Скорпионската искреност, която наранява, защото иска да наранява... и сега аз се боря с болката, с твоето минало, понякога и с теб самата... казваш че Скорпионите мълчат ...е аз не го правя, аз не мога така, аз изразявам болката ...за да не ме пречупи...за да не се изгубя из мъката си ...из миналото си... боря се, но вече нямам сили, нямам сили да се боря, за да намеря място в сърцето ти... до сега винаги се борих и какво получих...чувството че съм парцал, защото всеки успяваше да ми прехвърли болката си и после да ме захвърли...изморена съм, не искам да се предам, но не мога да се преборя с теб... вече не мога ....имам нужда някой да се бори за мен...хахаха... това никога няма да стане... Щом асоциалността е решение...еми океу аз също мога... но пък апатията винаги ме е привличала повече...
На един човек, на който едва ли някога ще събера сили да му го кажа в лицето...