Здраво!
Хех, нещо пак минах на студена вълна, ама ши са упраим!
Та... мисълта ми беше, дали някой ги чете тия работи изобщо или всеки съвсем екстравертично/тиозно/тски...
просто ги вади на показ пред останалите хора, без да му пука дали някой чете. Просто защото не иска усещанията му да останат самотни и хвърчащи из времето и пространството. И после да ги забрави, защото ни се случват неща, които просто забравяме, обременени от всичко, което ни заобикаля и ни се случва всеки ден. И дори когато случките се повторят, все нещо е по-различно и не можеш да си спомниш за миналото си преживяване, защото просто си го забравил. А пък е толкова хубаво човек да си спомни нещо. Според мен е най-мило да си спомниш някакво усещане. Не просто случка, не само под формата на думи, а като усещане. Например... много е характерно в това отношение когато помиришеш нещо, което ти напомня за нещо преживяно. Толкова е истинско...
Пак се отплеснах де.
Да се върна на първата тема.
Мисля, че идеята е да се покажат различни мнения за различни неща или съм се объркала? Да се извадят някакви гледни точки върху нещата от живота и някакви описания на това как ние ги възприемаме. Нали така? ОК!
Аз вчера, благодарение на спор, стигнах до извода, че не е важно всеобщото мнение, общоприетото, защото истината може да се крие в отделния индивид и затова трябва да се дава трибуна на тези, които искат да кажат нещо, за да предизвикат размисъл у останалите, които пък, от своя страна, да стигнат до някакво по-правилно заключение. Гениално, проф. Гучев! :) Ама въпреки това, недейте много да се вземате на сериозно и карайте по-самоиронично- прави добро впечатление, стига да не се прекалява. В противния случай, наистина ще започнат да Ви вярват, че сте кретен и... отношението като към такъв също няма да закъснее. И после върви доказвай, че не си...
Хайде, лек ден на всички!