Луната изпълзя чудовищно охранена иззад полиетиленовите клони на града.Влажна вечер наваляна и изкаляна от кафяв-о-ранжевият залез.Мълчаливо пътувам,закрила с крилете на четивото ми нечий скучно-любопитен поглед.Слизам, накамарена и се пъхвам в първата преливаща маршрутка,прегъната на две. Налъхва на скъп парфюм и лош дъх,след миг се измиват от полуотворените прозорчета. Мисля си, че задните ми части на прозореца лъсват пред половината София, през целия път,липсва място.