...

Викът ми секва в ефира на деня, дъхът ми еква от дълбинната тъга мигът литна в дните на тъма... Отиде си от мен магичността на любовта... Мимолетната игра остана впита в земните недра, а минзухари с песен за деня напомнят за отминалата вече красота на любовната съдба. Отиде си вярата, разбули се миражът, задейства се тиражът на наранета душа. ,,Коя ли слабост аз да атакувам?"- пита и не спира черната змия...