Барът е вкъщи. Холът.
Има моменти,в които адски много се радвам на родителите си. Има моменти, в които искам да им кажа,че са единствени и неповторими. Има моменти, в които искам да им кажа, че много ги обичам...
Вие не можете да си представите, витрините в нашия хол са запълнени с чаши и бутилки на марков алкохол. САМО стъклени чаши, като няма нито една без надпис, тоест без да се знае за каква напитка е предназначена. И бутилки. Празни.
Не можете да си представите усмивката ми, когато някоя вечер седна при тях и само ги слушам и наблюдавам. Щастлива съм. Не може да има други такива. Просто не може. Когато си казват "наздраве" така, като че ли след един час някой от двамата ще умре и това им е за последно. Карат ме да искам да ги снимам! Да направя филм за тях! Правят ме безумно щастлива!
Онзи ден баща ми ме извика, за да ми покаже нещо. Беше толкова горд с придобивката си! Една лампа. Нощна лампа. Същата като по клубовете. Сигурно сте виждали едно светещо нещо,което има четири дупки май? ...за четири шишета...Зове се Bacardi Breezer,ако не се лъжа.
Че тая лампа,но без шишетата, беше направила баща ми да изглежда като археолог пред новооткрита пирамида...
Направо паднах! От смях :)))
"Нощната ни лампа!" - каза татко,сияещ.
Така се изкефииих...не е истина...
Обичам!