Много е гадно да се разхождаш и да ти се припикае.Това ми се случи днес, докато се разхождах. Намерих едно кафене и реших, че няма начин да липсват тоалетни. Не липсваха и освен това липсваше лелка с чинийка за стотинки ;)
Само дето имаше чакащи жени пред дамската тоалетна. Винаги има чакащи пред дамската,докато пред мъжката никога няма. Все съм се питала на какво се дължи това. Както и да е...Наредих се на опашката. Пред мен имаше две дами и едно малко момиченце, което още с появата ми, започна и не спря да ме наблюдава. Сигурно съм интересна гледка за малки момиченца :)))
Започваше да ми се пикае все повече и повече.Не можех да си преставя как ще дочакам тези двете преди мен, че и едно лапе.Момиченцето имаше жълто яке за дъжд.Докато ме гледаше, аз гледах жълтото яке. Не се усмихвам на малките деца. Нямам такъв навик.Забелязах,че има още една врата до двете тоалетни. На нея имаше лепенка с човек на количка. Разбрах, че това е тоалетна за инвалиди.В този момент от дамската излезе една жена,после още една...На тяхно място влязоха двете преди мен.Така,че останах насаме с момиченцето. Тя ми гледаше дрехите. Аз си помислих,че двете дами,които бяха влезли, са точно като онези,които се бавят много,защото се гримират пред огледалото или правят нещо друго. За сметка на чуждите бъбреци!Момиченцето продължаваше да ме гледа и започваше леко-леко да се приближава към вратата на тоалетната. Помислих си,че се страхува да не би да я изпреваря и да вляза преди нея.Усмихнах се. Глупаво момиченце.И аз знам някои номера. Приближих се към другата врата - на тоалетната за инвалиди. Вече не издържах. Натиснах дръжката на вратата и тя се отвори. Толкова се зарадвах. Влизайки, забелязах,че очите на момиченцето са се уголемили от изненада и леко възмущение. Така става с малките момиченца,които ми нямат доверие! :)))
Заключих и с нетърпение си смъкнах дънките. После...всеки от вас е изпитвал онова болезнено-сладко чувство на изпикаване след дълго чакане.Беше страхотно!
По едно време някой се опита да отвори вратата,но уви. Стана ми смешно. Свърших си работата и излязох. Точно до вратата стоеше момиченцето и пак ме погледна.
-Виж,момиченце - казах й. - Ако не ти се чака там,влез тук.Само,че заключи.
Тя не каза нищо и не влезе.Гледаше ме така,като че ли не можеше да си представи,че съм й казала нещо.
Докато се отдалечавах,се обърнах и видях,че момиченцето влезе в тоалетната за инвалиди. Ослушах се и чух,че заключи.
Останах много доволна от случката :)