Много се кефя да пиша тъничко ама толкова тъничко че едва го виждаш ...като една малка точица която зяпаш докато си седиш на планина ,там на върха и тази точица става се по голяма и голяма толкова голяма че накрая разбираш че това е един голям бронтозавър които кара колело към теб,ти веднага спираш да хапваш вкусният сандвич от вкъщи и осъзнаваш че това ще те целува т/е не те целува но ще направи нещо.Същото нещо вече е адски голямо и лети към теб вече бързо лети и абе само да успее да те достигне...
Цялата тази работа вече ти се струва суперскострраннна,дори си казваш ебати и странната работа бе тоя бронтозавър веломаниак,що по дяволите иска да ме целув-а?!хм 1 !...странно нали...като се замислиш малко повече то всичко е странно само трябва да го осъзнаеш по един странен начин хм 2 !,,,>ок.сандвича ти вече мухлясва а тоя странен бронтозавър кога ще дойде да те целуне....мм мм......мм мм....мм мм...
като за финал ще споделя че той е отворен/финала/ т/е нимам ни най малка представа какво ще се сл;)учи .... питаш се къде ли е смисъла а? ами ами къде го бе???навърташ един тел и се обаждаш на слави Трифонов ама го набираш тихичко щото да не те види бронтозвъра,да де ама слави не Го вдига ми сега ???оня ми ти велозавър идва и ще те целува а ти не щеш Т/Е те е страх мм мм мм мм
решаваш да бягаш .....бягаш бягаш бягаш....и зациклиш....баси цикъла си викаш ,и го хващаш цикъла за ревера и го изритваш-гониш го неговата кожица...бум тряс прави той и зацикля в собствения си цикъл оформен от малки цикълчета...нова РЕАЛНОСТ....ВЕЛОЗАВЪРА вече те е налазил а ти вече не мислиш как да избягаш а как да го накараш да се чувства ЩАСТЛИВ ТЪЙ ДЕ бронтозавър е това и трябва да е щастлив ....
накрая отлитате с колелото на Марс и отваряте дискотека за сандвичи с умрели цикли,като онези от земята дето ги хващаме за ревера...бам бам....и неговата майка също са там
пс: от автора той е луд и главата му е луда много тъй че НЕ СЕ УчУДВАй