Днес се събудих и с цялото си тяло усетих, че навън е валяло. Това беше първата ми мисъл, тя ме блъсна обратно в леглото, после ме сграбчи и ме заведе до прозореца. Махнах пердето. Улицата беше мокра. В нищо друго досега не съм била толкова сигурна, както в това, че тази нощ е валяло. Без да чуя дъжд, без да видя капките, без дори да ги сънувам.
Това се случи на сутринта след нощта, в която сънувах, че едно непознато момче в Гърция ме моли да му намеря камък. И тогава видях на пътя каменно листо от бледооранжев мрамор, наведох се и му го подарих. Дебело каменно листо, на което се четеше всяка жилка.
Главата ми е пълна с Рим и Рио, и ром, и Ромул и Рем, и Рамзес, и рукола, и рататуй.
Рисувай.