динамично време.
програмата си я натоварвам допълнително непрекъснато и като дете се захващам и си изпълнявам безброй задачки, майче само за да си докажа, че мога да бъда и организирана, стриктна и отговорна.
но това повече ми харесва - в сравнение с мудната апатия и празнота на душевност и въображение, сегашното ми състояние е райско.
чувства се, че живея - това му е хубавото!
вече остаряла и постигнала някакви цели, поставени в близкото и далечно минало, мога да се отдам на себе си - в (сравнително) егоистичен период съм - и да експериментирам с подредбата и организацията на модулите от мисълта => битието, действията, поведението ми; живота ми. по някакъв особен начин това ме удволетворява.
<i>разнообразието и свободнолетящите дух, мисли, мечти и стремежи са в основата на всичко хубаво.</i>
затова и сега при мен се намира много от най-вълнуващото възможно от гледна точка на случки и идеи, както и предстоящи преживявания.
в събота от Варшава пристигат поляците и цяла седмица на моята гостенка Каролина ще й се налага да става в 5:30ч местно време и по моя маршрут (депресиращи и страшнички порутени овчакупелски улички; претъпкан с всевъзможни по цвят, социално положение, ниво на възпитание и благоприличие, възраст и миризма хора автобус; и накрая - двайсетминутна разходка през Медицинска Академия, за да стигнем до бул. "П. Славейков") да се придвижва до училище и то в компанията на моя милост... надявам се да не е много претенциозна, защото иначе тези шест дена ще й се сторят по-скоро кошмарни :/
но пък ще бъде забавно и интересно -- цялата тази работа с приемането на чужденци вкъщи...
PS напоследък забелязах странна тенденция: някакви познати хора растафарийци по незнайни (и навярно напълно различни) причини се разделят с дълги години отглижданото чудовище на главите си и-- изглеждат някак неестесвено! :)
понякога се появяват прекалено странни съвпадения...