Защо всеки път първо трябва да се изгубя, за да намеря правия път..
защо толкова обичам да се съмнявам, и света ми да се преобръща от половин дума, от едно пропуснато обаждане
защо трябва да се лутам между едната и другата крайност
защо толкова обичам да ми се вие свят
защо се затормозявам с глупави мисли
и болката ли толкова обичам
или просто е част от мен
...you give it all, but I want more..
толкова несигурност, а смело вървя напред
за да се блъсна накрая в стената с всичка сила
и как успявам да вярвам
вски път
че този път няма да се случи
и всеки следващ неуспех убива по една частичка от мен
и всеки следващ път давам по-малко от себе си
и взимам по-малко от теб
и оставаме все по-далеч
и накрая пак обръщам поглед навътре
поне себе си да не изгубя
но какъв е смисъла да имам и себе си
ако в гората листо се откъсме и падне от дърво и никой не е там да го чуе...