Куклената голота на следобеда бе скучно изконсумирана от пътя. Стрелкащи се лица, отрязък топящо се злато зад аквареления хоризонт... друго не ми оставаше. Разглеждах ги неестествено. Размити и разтворени в собствените си черти и въображение.Парчета сън, полуподпухнали, дремещо-сънливи уста и мозъци; глъч и никотин просмукани из времето;окислени коси (и души още повече)...денят се разпада на междулъчия и гари.
Трябва трябва да го намеря.
Неоткъснат плод.