сънувам как си тръгвам отнякъде
(защо ли изобщо го сънувам, като е 80% от реалността ми)
и по пътя както винаги се давя в периферното си зрение
кадри кадри
зелено
думите са толкова пълни
минаваме покрай циганско село
(да. или сънувам цигани, или морета, опция друга никаква)
и там всички са така радостни и усмихнати махат на прозореца ни
толкова щастливи хора
и конете им покрити с цветя от ущите до опашката целия гръб в цветя
и каруците им отрупани с цветя
и децата им носят цветя и се смеят
и къците им избухнали в цветя
и гробовете им са целите в цветя
а гробове имаше на всяка къща
по няколко
отпред в двора
с големи черно-бели снимки на девойки
с красиви имена
и всички усмихнати
сякаш не е тъжно да си умрял
вдигат паметници за това, че изобщо са живяли
събудих се щастлива