Пак съм изтощен без очевидна причина. Някой други хора правят къде повече неща преди да се изморят. Затова гледам да не мрънкам.
Но постоянните усилия, които полагам към теб се обръщат срещу мен, любов моя.
Нямам и грам увереност вече, кое ще те разсмее и кое ще те ядоса.
На ръба на изтощението съм, а ми се иска да продължавам да опитвам. И заради една твоя усмивка си струва..
Не смяташ ли?