понякога усещането за нередност се усилва като с копче. сякаш съм в себе си под наем. а няма как да знам. след толкова време остава все пак нбалудничавата надежда сутринта да се събудя... друг. очакване, което не престава, сигурно от петгодишна възраст. да се върна "вкъщи", в моето си аз.
незнам какво да го правя това женско тяло! понякога се отчайвам до сълзи, до пълно затъпяване, дори не се опитвам да се боря с чувството на безсилие, липса на избор, непознаване на другата страна...
опитвам се да пазя неутралитет. все по-често се оказва, че на моята възраст вече "не минават тези". зависими сме от определения...
старая се да не бъда груба, не мога да преигравам, накрая се страхувам да правя каквото и да било по какъвто и да е начин, освен да се шляя със скорост между 5 и 45 км/ч. надалече.
нежността остава подтисната, незабелязана, неползотворна.
социофобия, тихо блаженство в изолацията и страх от самата нея, възхищение пред чистия ум на децата (ти! асексуална! това ли сме?!)
желания, за които няма средства, средства, които не пораждат у мен желания... прескоци от обсебване към игнориране на въпроса, самовнушение, че за индивида има и по-важни неща от самия него, да поотвориш широко очи, а може би изобщо не става въпрос за индивиди на тази планета?
всичко се разтваря като онези сниманите теменужки в албума и аз се мъча максимално да му се наслаждавам, мъничкият ми, чакайки да мутирам в себе си, да се уврдя до степен на съвместимост с това толкова неестествено, неудобно тяло...
тъпча се с илюзии като плюшено мече с дунапренен мед. агресията се изсипва по пътищата, преминава в скорост, грижливо пренасочена, прецизно, към наглите пешеходци, наглите автомобилисти, скапаните пътища и побърканите пенсионери, които се опитват да се набутат в спиците ми с креящата самоубийственост на анимационни зайчета....
относителен баланс.
затова няма място за интимност, за чужди емоции, за друго същество.
понасящата, носещата ме 5 години до себе си ме нарича змия с усмихнатото спокойствие на някой, който е напълно уверен, че без него не мога.
за майка ми съм бавноразвиваща.
веселка иска да ми прави ремонт и започва с удар по главата ми с томче франсоаз саган.
била съм от друга планета, дрън-дрън.
ако знаех откъде идва объркването... нищо нямаше да направя.
Селективност на възприятията... стесняват се като зениците на ЗМИЯ...
a girl
sitting next to me
when i rule the world
sitting next to me
when i fall from grace
sitting next to me
when the world`s erased
sitting next to me
няма право да ти говоря така, знам. но не знам как.
отивам да си готвя какаовия кекс и