Толкова много искам да ти кажа, че те разбирам, напълно. Не преигравам. Това не са празни думи. Аз наистина те разбирам повече от всеки друг! И как може да е иначе.. Знаеш ли какво направи с мен съдбата? Принуди ме да се отнеса по същия онзи жесток начин с него. По същия груб и вандалски начин, по който ти влезе в мен, преобърна всичко, взе каквото ти трябваше, или май нищо не взе, само разручка и избяга. Скри се. Изчезна. За мен наистина си престъпник. Бих те наказала по моя си начин, така както наказвах всички преди теб, така както най-много би те заболяло.. Но уви. Ти все още бягаш. А толкова много пъти натърти на изречението "Разбираш ли, че нямам чувства, никакви, просто ги няма".. А бягаш.. Толкова ли много те е страх, че ще ти кажа, че те обичам?!