пейката: бяла (като вишнев цвят през пролета : в китайско стихотворение : естетика : красота : с един замах на четката : перо и туш) ... ние стояхме там - и си разказвахме приказки - аз бях шарл перо а тя андерсен - но това е тайна и не бива да я кзавм - но все пак я казха...
сторено е - това което е сторено - казано е това което е казано и не може да се върне назад - - - исках да пиша за любов "всъщност" (той не обича думата "същност" напомня му за хайдегер, за философия, за ... нещо скот-"ско" (шмекерия, незавършеност, хитрина, несъвършеност) --- искахме да пишем за ! ! ! Любов-та ! ! ! но някой каза: Не! Не пишете за нея! Ще я забраним, ще я урочасаме! И все пак.. И все пак... Аз бях ..., и тя беше ... --- И продължаваме ... все по-нататък, но в обратна посока--- (днешния ден) в търсене на най-краткия път към поезията (Евангелието, Ангерското слово и думите на Кръстителя) ... крачка след крачка (оглеждам се наоколо) --- виждам, че сянката ми е така дълга...