Изпратих Кори, седнах пред блока, замислих се.
На работа по 5-6 часа на ден седя на входа и пускам хората да влязат. Та сега ми хрумна колко много това напомня за човешкия живот. Странна аналогия, но - хората идват, запознаваш се с тях (издаваш им карта), ако са непознати, прекарват известно време с нас, отиват си. После пак идват. С времето отношенията се подобряват, позволяваме им да си тръгнат на кредит (лаф от работата). Колкото повече се замислям, толкова повече прилики намирам. След време някои предпочитат да отидат другаде, но си има и редовни клиенти. В зависимост от натрупането време на престоя има различни видове клиенти...
Смешно и тъжно. Ако има колеги, то те поне ще ме разберат :)