закъсняла присядам на бреговете ти
събувам обуща, отвързвам връзките на шапката, на балтончето, на престилката, на шията, на извивките и се разнизвам
от себе си като от тънка зелена кука - конче
само конче от мене останало, дълго но тънко
полягам на бреговете ти
но за сънища вече е късно
за заспиване вече е трудно
дори засъхналия пясък по ръката ми
желае пияна влажност
реките не ни поднасят да пием
ако сами не влезем в тях
с ведрата си, с шепите си,
с доверие и недоверие, които все пак да са
по-слаби от желанието