тази година лястовиците не долетяха. животът е на пауза, мартениците избеляват по ръцете, дните са едни и същи от векове. опитвам се да свърша малкото си работа и все не мога. не мога да намеря сили. не мога да намеря думи. не мога да намеря повод, оправдание някакво да свърша каквото и да било. просто седя.
само от време на време излизам и забърквам каши... днес попаднах на интернет сайт, който в графата "връзки" беше предвидил опция "It''s complicated". Зарадвах се, че някой е помислил и за мен някак.
стаята ми се закопава.
три дни се носих над земята крещях, хилих се, танцувах, с почти непознати хора, ехтях изразните червени зали на червени къщи, губих се, намирах се, ходих до павлово и обратно, обхваната от някакъв тнеистов глад за живот, сега веднага. дали от умората после, или от пицарията, която смърдеше на препържено масло, и 20 души, които се надприказват на българоанглийски, но в един момент просто се срутих.
лежах в градинката и мислено превеждах на английски всяка дума, която хората казваха, след три дни просто не можех да спра.
днес не свърших нищо. съвсем нищо. цял ден се лутах в интернет. и съм толкова уморена. искат да се запиша в някакъв сайт където всички се познавали. записах се. хората си говорят. не знам какво да им кажа. едно такова усещане просто че нещата се случват някъде извън мен, а аз съм застинала и просто не мърдам и така от години. откъснато. мога да си говоря сама в хомили но не и да ви напиша и-мейли.
незнам къде изтичат дните ми, думите,