..винаги съм се чудил защо плача сутрин...бавно отварям очи и докато се осъзная те започват да се стичат...странно ми е ...плача без да знам защо...не мисля че е за някой сън..Сънищата ми са прекрасни щастливи,с финални надписи и продължения...а други са просто събуждащи сънища-но за тях не ми се пише...продължавам да се чудя,и те също да се стичат...отивам да се погледна в огледалото,и надявам се да ми хареса това което видя..и след това бегом на работа-днес ще раздавам усмивки,на кило!Ще бъдат страстни,красиви..ще ги давам на поразия..искам да ми усмихнато...защо ли ?Заради слънцето ,заради цялото това зелено на вън..заради котката която видях вчера-черна с размазан поглед върху една кола/бяла/..заради сивя асфсалт и билетчето на него..заради онова знаме което виждам всяка сутрин ...
...спряха..но аз не сега започвам.