~ 8499 ~

Untitled

la loronaApr 26, 2007
имам нужда да поразсъждавам. на ум. на глас. на лист. преди време спрях да разсъждавам. защото всичко изведнъж изгуби своя смисъл, своето логично начало и край. оттогава започнах и да забравям. защото нищо не си струва да бъде запомнено. хората, градовете, които по стечение на обстоятелствата съм срещнала, са нищо по-различно от сънища. идват и си отиват и никой не остава. само объркани чувства след тях. тези дни чета харуки мураками. изгълтах една негова книга за два дена въпреки всичкото. после си купих и всички останали преведени на български. днес шефа ми каза, че имало много на английски. на него също му харесва харуки. това го разбрах крачейки с него и мо край археологоческия след среща с шефа на метрото. но всъщност шефа ми не прилича на шеф. много е симпатичен и бдителен. така че напоследък се намирам в книгите на харуки, защото тук не ми харесва. няма кого да лъжа - не харесвам живота си. търпя го, само защото очаквам, че един ден ще се събудя със силите и волята да го променя завинаги. не хленча наяве. отдавна съм забравила какво е това. добре, че е това хомили да си похленчи човек на воля. какво пък. хората не ме познават. аз също не се познавам. и това е в реда на нещата. просто отказвам да се самозалъжа, че аз съм такава и такава. знам, че съм и такава, и онакава. и всякаква понякога. понякога - никаква. напоследък слушах много exiles. този филм ме трогна. също слушам и бейбифейс клан от петък насам. кофти работа, че така сериозно съм ги проспала някъде по пътя. а иначе в петък беше наистина страхотно. най-вече, защото срещнах един човек, когото исках да срещна от известно време. срещнах го, когато най-малко очаквах. нищо не си казахме, просто танцувахме там, сред музиката. сега се видях с едни приятели. 28-ми рожден ден. кофти работа. разговори за работа, детски градини, лихви, полицаи, банки. а аз седя и си пия бирата и се чудя къде и кога са ми се изплъзнали тънкостите на живота, които тези хора са успели да овладеят толкова добре. и друго какво? ами кажется ничего. изводът? разсъждението води до бездумие. лека нощ, който и да е там. на теб също лека нощ. отивам при харуки.