и хората не са това което са
а са само бледи сенки на самите себе си
плъзгат се по повърхността на нещата
увлечени в нищонезначещи разговори
които не казват нищо
затворени и умиращи от страх в черупките си
стерилен свят
"Бързо, затворете се в себе си. става течение и сърцето може да настине!"
всичко е толкова отчайващо сложно
думи думи думи
думи увисващи във въздуха
усмивки
погледи
жестове
преструвки
за да се надхитрим един друг
а нещата са толкова прости
обичаш някого. имаш смелост и му го казваш.
в хепи енда той също е смел и също те обича и ю лив хепили евър афтър
или пък е страхлив, и макар да те обича по скоро би умрял отколкото да ги каже тези две думи мамка му
нищо де
мисля че знам поне защо съм сама
хората се страхуват да бъдат себе си
предпочитат да живеят в стерилния свят да се залъгват да бъдат онези с фалшивите усмивки от кориците на списанията
е...има и истински хора, но понякога имам чувството че те са на светлинни години далеч. че живеят в собствен свят и говорят на собствен език, който не разбирам
когато все пак ги срещна ме обхваща едно такова чувство на радост и еуфория
че ги има
дори не до мен
:)
благодаря ти 3378!