писна ми от нас, ни и ние. що за смисъл влагаш в тях?
о, не ми казвай. нали аз съм потайната, незразбраната, вечно недоволната и егоистичната.. а защо тогава събори кулата от обещания, която толкоз време строи дума по дума, висяща във въздуха. лъжа.
преди теб вървях сама, със теб отново. едва ли след теб нещо ще се промени.
но аз и не очаквам. очакванията ми винаги се провалят, в това поне мога винаги да съм сигурна.
мразя накрая да излизам права. отвратително е да познаеш собтвената си гибел.