В един бар на улица Цар Асен чух в края на предното лято следната мъдрост: Морето винаги се оказва една идея по-близо, отколкото сме си представяли:)
На този свят има два вида граници - изкуствени и естествени. Разликата е, че през едните човек се прелива естествено и свободно, а през другите преживява трус, шокиран е, до момента, в който се адаптира. Разликата между първите и вторите е, че едните трябва да ги има, а другите - не.
Бих казал, че българо-гръцката граница се намира някъде посредата... От една страна нея я има и я чувстваш - най-вече, защото е изкустена и ненужна. Това си личи най-много по това, че и от двете и страни е едно и също. Именно защото и от двете и страни е същото (почти) ми се струва, че тя е наследствена болест от времена, които няма да бъдат отново.
Да знаете информативно - в Гърция, хората карат доста различно - като някой е чувствително по-бавен се дръпва в широкия банкет и всички го изпреварват почти без да навлизат в насрещното. От друга старана е видимо, че никой не ги е задължил да си сменят номерата по европейските стандарти. Това е сигурно, защото не им трябва да правят фасони за пред Класната и Педагогическия съвет. Здраве да е, за сметка на това са малки и грозни;)
Друго грозно нещо в Гърция са нечетивните на пръв поглед крайпътни табели. Наистина, аз лично мн трудно им свиквам с азбуката...
Иначе другите неща са хубави - морето, полето (то си е като нашто) и маслиновите гори.
За Кавала няма да говоря много - просто е твърде живописно за разказване. Простира се в четири последователни стръмни заливчета. Особено на влизане в града гледката е Божествена. Признавам си, за миг ми се стори, че Олимпските богове са си намерили по-харно местенце от тая дупка еврейската пустиня, дето сега хич не е дупка, ама за това друг път. За рожденното място на Ахура Мазда няма да говоря - там огънят на слънцето не е подминал нищо.
Най-силно впечатление прави цветът на морето - най-голямото парче Лапис Ласули на земята с тънки бели жилки. Определено е много по-наситено на цвят и съответно - по ненаситено като миризма. Честно, Кавала мирише на слънци, скали, нощ, ако щете на Тасос, но в никакъв случай на водорасли и сол.
В Кавала си имат туй-онуй, с което да се похвалят - има крепост, която се издига по класическа схема на отвесна стена над Синьото море; имат си и акведукт; имат си Тасос, който представлява далечна и мътна планина насред морето; имат си и добра храна. (относно храната съм длъжен да вметна в скоби, че въпреки перфектния си английски, дори и да сте убедени, че искате да хапнете определен вид риба, е хубаво да се консултирате с менюто, понеже местните имат различно от нашето виждане за Шекспировата реч. Въпрос на вкус;)
По принцип е хубаво човек да си остави колата на пристанището, а оттам да походи, за предпочитане край морето. Навътре в сушата е хем стръмно, хем средностатистическо:)
Та така. В крайна сметка с Алекс изчислихме, че Кавала ни е по-близо от Созопол, а и бензинът в Северна Гърция е на цената на този тук. На връщане за пръв път си дадох сметка защо сме водили войни за тази земя. И да си кажа честно си ме хвана яд на Гърците, че са ни изпързаляли. Вече си имам конкретна причина да не съм им голям фен:P
За Солун - друг път:)