идвам..идвам..бягам спъвам се...падам и после и после пак ставам...ще бягам до полуда..до изнемога...до края на кръвта ми...само бъди там...чакай ме...чакай ..не ще ме спре деня..нито нощта...забравям за знаците,правилата..хвърча ...и полудявам ..ти си тъй далече...ала аз вече летя..с единици и нули тук сега ..а иначе съм вече в съня ти...идвам ..затвори очи..спи спи...ще те докосна нежно...ще те целуна...и бавно до теб ще се гушна...а ти ,ти ще спиш и огън и студ не ще ме спре да съм до тебе..нито кръв,или демони нощни....и застана ли до теб ще видя в твоето лице усмивка
...усмивката на guerniCa