Отново сън или реалност
показват се те,
казват ми,
четат ми те съдбата
и силни истини разкриват..
Сънищата силни
дали показват ми чрез знаци
и отварят забулнеи с капаци
дълбоко сътворени истини,
озаряващи пътят мой в цветове
или ми показват занапред какво ще е
за да повярвам най-накрая
в туй което е било омая.
Защото там в сумрака
продължавам аз да чакам в мрака
отдавна изгубена любов,
която снощи пак ми каза
че студенината е царица
и огаснала звездица...
И защо ли пак отново страдам
отхвърлена,
изгубена,
решавам,
аз да не вярвам нивга вече
че ще дойде нова голяма любов
която ще ми ще рече:
,,Хайде в реалност да превърнем
и обърнем
света така,
че да сторим това,
за което сме родени
и в щастие и радост развеселени
ще бъдем радостно съединени
един о друг вплетени
от светъл прах и етъри
и там под звездите бъдем обречени,
и завинаги един на друг вречени."
И незнам защо ли тази приказка банална
ми се иска да е винаги реална,
и да искам да живея само заради това
защото друг смисъл няма по-така.