Сега отново сме деца и всеки си играе в своя пясъчник, със своите кукли, кучки и парцалки. Строим две различни кули в калта и тайничко се молим на сутринта да не са се срутили.
И само понякога, все по-рядко, успяваме да надвикаме шума на ритмично блъскащите в телата ни хидравлични машини и да се поздравим една друга за това, че още сме щастливи в превъзходния си житейски фарс.