Спасих един ангел!
Тъкмо прелиташе в накъсаното,
Подпухнало от плач небе,
Като мъничка светулка в тюркоазена светлина.
Падна в океана.Крилата му рубинени се носеха
По водата.Лек стон се откъсна от тях преди
Да потънат…
Ангелът лежеше като платно с мъртвешки бледа
Светлина,замрежила къдриците му от опал,
Люлее времето неспирен океан...
Беше едва тъмно,небето-още виолетово
Се разстилаше над бездна вода-нито вълничка!
Сякаш смъртта се беше настанила задълго и спеше.
Кой знае каква разходка беше това(?)
Имас много време до полунощ.
Не вярвах,че мога да го срещна,дори мислено.
Отдавна го изтрих ей така с тъничката гумичка
На абсурда,беше нелогично
И непоследователно(най-вече!)
Един ангел се строполи в тишината,
Разплиска застиналите й акорди,затрептя
Почти черна водата и облече го в мрак, в плащеница...
Знаех-аз трябва да го спася,незабавно!
Не можех да го оставя на смъртта,
Беше така така красиво,когато лети и крилата...
Само той го можеше истински.
Мъничко болка притиска ъгълчетата в устните,
Но ще мине,ще мине!
Никога не бях виждала светулка-ангел със затворени очи.
Междувременно притъмня докато го отнеса на брега,
Парченца водорасли висяха зеленички от крилата
И се оваляха в пясък.Отвори странните си очи,
Почти стъклени,отразяваха мрака,а светлината се процеждаше тъмносиня през тях...
Не виждах в тях виждах себе си и абсурдността рикушираща в съзнанието.Имаше студени ръце,
Опитах се да ги сгрея,но с моите..
Промълви неясно,като топла прегръдка с устни,усетих я
преди студа да окове лицата.Времето беше отишло
по дяволите да събира отломки от
приказки-това ми трябваше,а именно-безвремие!
Попитах ангела дали мога да летя без крила.
Дали ще усетя свободата,дали няма да падна и да
Умра,ако за миг се събудя(?!)
Усмихна се.Реши да ми подари и крилата си.
Не ги взех.Не ги заслужавах..Не още.
Първо трябваше да се науча без тях...
...После дълго се разхождахме за ръка
И съвсем се потопихме във себе си,забравихме
Времето,светлината,мрака и смъртта,
Имахме всичко накуп,а беше излишно!
След миг щеше да се стопи,
Не исках да тръгва,да тръгвам,да тръгваме,
Още миг свобода и ангела отлетя...