Безбройни бури люшкат дълбинни светове
видения все още малки
говорят за утринта красива,
оранжеви-лилави трептения навлизат в моят свят
и проектират се там в съня...
еx, защо не запомних...
И пак те-
силните измерения,
и пак те-
на високото безформени видения,
и пак там-
птица лети в чошека гръд,
а силните линии рисуват светът,
и пак там
показват се те-
новите филми с въздушни вертове...
И от как светът заблъска
моделни светоусещания да изтръска
проеткирани по повърхността
ти в течения попадаш
с цел да не упадаш
и силно устремен напред
във виделината ровиш се навред
за глътка озарена светлинка
на най-прекрасната звезда-
зорницата на вечността...
И пак те-
вълнения оформени
и пак те-
енергии безформени...
И пак там-
сред бушуващ океан
и пак там-
сред моят блян...