петък започна от Пловдив,по средата някъде беше Казанлък,малко селце,в което спряхме по работа...Обратно в Пловдив напред към Истанбул...Закуска в 4 сутринта с мили хора,които ни посрещнаха пижамено в един чисто розов апартамент (и моят турски развален)Продължи към Енес-там където се срещат Гърция и Турция,а Марица свършва своя път(егейско море).Вила на брега отрупана с възглавници по терасите огромни!След двучасов сън на плажа пламтях отвътре и отвън, недокосваема,карминеночервена,а уж имаше вятър...Мрежа от рибари вечерта и бряг отрупан с морски кестени и мъртви медузи,бяхме си ние,само ние ние и отсреща гръцките острови без светлини...Продължаваме към Шаркьой-мраморно пристанищно градченце с множество яхти за реставрация и лилави морски цветя,стар фар на кея камъни камъни...екстаз,възвишение,болка...Отново милите хора и вкусен семеен обяд...възлюта супа и черен чай в мънички чашчици,каква идилия...Обратно към Одрин вечерта...старинен,светеше умопомрачен от хора и традиция....множество фонтанчета с лебеди(истински!)и турски мазни баници в дванайсет през нощта...
Не мога не мога да опиша всичко,а ми се иска с думи две,не още,трябва ми време за да свикна с изживяната красота....