Снощи пак пътувах
търсих те..
издирвах те сред хора,
по гари
със снимка в ръка
и никой не знаеше...
Посоки неясни все ми отправяха
и нямаше признак, че някога ще ти открия...
просто....
търсенето.....
(тук дон хуан би казал, че Това е !)
но ..
уви...
побърквам се...
вървя за къде ли?...
какво ли търся?...
просто път-
без посока е сега..
самотен път-
без топлината твоя...
---
Все така правя - намирам си цел, която преследвам самозабравяйки се...
Намирам една илюзия, обрисувам я с мечти, когато губя кураж...
Създавам си прекрасни имагинерни светове...
Писна ми!
Нека всичкото мое вътре стане вън!...
Нека всички мои страхове се погребат завинаги!
Нека реалността да БЪДЕ!