БОРБАТА НА ГИГАНТИТЕ
По-защитен от земята не беше високият въздух.
Хвърлили - казват - око на небесното царство гиганти,
те до самите звезди накамарили мощни масиви.
Но запокити тогава гърма всемогъщият татко,
сцепи веднага Олимп и от Оса катурна Пелион.
Легнаха под тежестта им зарити ужасни телата
и - тъй мълвят - от синовната кръв изобилно земята
беше обляна, но пак оживи тя горещите кърви.
Спомен от нейния род и за бъдните дни да остане,
облик човешки им вложи. Но тази издънка след време
пак боговете осмя, поламтя за страхотни убийства,
необуздана по нрав; че от кръв произхожда, личеше.
ПИТОНЪТ
Без да желае, роди тя и тебе, Питоне гигантски.
Всяваше в новия род страх и ужас ти, змийо незнайна,
толкова площ в планината заемаше твоето тяло.
Нея срази лъкодържецът бог. Дотогава не беше
опвал лъка си освен по кози и сърни боязливи,
но я срази с многобройни стрели - той почти си опразни
целия тул - и потече ядът й от черните рани.
От паметта да не се заличи героичното дело,
той за чутовни борби основава игрите свещени,
по укротения змей назовавани с име Питийски.
Юноша кой да е там, победил в състезание смело
с бяг, с колесница, с юмрук, получаваше дъбово клонче.
Нямаше лавър и Феб увенчаваше своето чело,
дивно под дългите къдри, с какви ли не вейки дървесни.