Тази нощ бях преследван политически престъпник(управляваща партия бе националсоциалистическа)...крих се по покриви на къщи,един дядо ни издаде с моя любим и непрекъснато крещеше:"ти българка ли си,българка ли си?!Зашо не си??!"(И този дядо някак си се оказа професорът ми по физикохмия:)Когато опасността вече наближи съвсем, се скрих в едно сено,цялата се завих в него успокоена и уажасена,но изведнъж то свърши,бе недостатъчно...имах огромна нужда да се скрия,а все не намирах място..Не исках да приема,че ще се разделя с моят любим и свободата си.Накрая тръгнах примирена,загубила всякаква надежда и О чудо,те ме пуснаха,понеже съм забравила някакви документи...тогава избягах,да,избягах им....няма безнадеждни ситуации!;)