е малко тъжно и някак спотаено, да не кажа уморено, за всичките неща, дето не са така, както трябва да са и за всичките въздишаеми разочарования на нещата около мен. Не че нещо, просто ми е леко тъжно за това, което никога няма да си дойде на мястото.