Влакът е сънотворно,което съм задължена да пия...По много и дълго.
Когато се събудих валеше светлина.Капчици златист тюл плакнеха прозорците.Беше топло.Почти не дишах влажността.После дълго го гледах как спи.Мислено чертаех карта,отбелязвайки маршрута...извивки,падини,хълмове,пътечки.От време на време кракът му потрепваше,както прави,когато е ядосан.Дори и спящ е повече от властен.Отдалечавам се от топлината му.Полусънен рефлекс да не ме пуска...обратно по-близо.Дъх и нежност.Иска ми се да го снимам,после да го събудя.Измъквам се котешки гъвкаво из ръцете му и потъвам в гардероба,който мирише на него.Обличам нещо дълго,синьо и широко,увивам се с аромат и го разнасям навсякъде.Отвън се плиска детски смях и сутрешна глъч.Един прекрасен слънчево-рус ден започва...почти от златистия мъх по тила му...