Защо навсякъде и във всичко има хилядииии,
безброоой трудности?...
Нима тогава сценарият няма да е интересен?
---
Нима любовта, макар и толкова рядко да се появява,
трябва да е потулена и дълбоко скрита в земята под 100000 бодливи храсти и оставена там, в омагьосаната гора...и все по-невероятно да бъде, ако тя се случва, а само приказки да се изприказват или пишат за нея...така де..за истинската говоря...или ще кажете че всяка е истинска...
Нима е толкова трудно принца от мечтите да е истински?....
Да, може да звучи тоооолкова детски и наивно, но всъщност от кога изобщо детското и наивното не е най-реалното? И от кога големите знаят повече?....До сега май не съм видяла някой който да е тооолкова щастлив колкото едно дете!...
Вие познавате ли такъв?...
И ако ''да'' питайте го за магическата формула!...
и моля Ви споделете я...
---
.....
...
..
.
...защо живота ни все трябва да е трууууден и толкооова сложен? Живеем по абсурден начин...
Кога станахме толкова добри, че се изучихме да сътворяваме във всяка секунда безброй непонятни и уникални проблеми? Къде пък го намерихме и завършихме този университет?...
-----
А защо най-сетне не стане леко, прекрасно леко...и ...... сърцето ти да пее, щастието да извира...и най-сетне да е розово...или ще наречете: ''Тя си мисли че всичко, което хвърчи се ядяло!'' или пък ''Кога ли ще падне на земята?''
аз пък ще ви кажа:
- !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
И се надявам да има безброй други такива като мен!
Може би най-накрая ще летим сред обалците и ще се реем из космоса...и най-сетне ще преодолеем материята (гравитацията ще е малко доказателство) и ще пътуваме във времето, което всъщност не съществува, и най-сетне ще настъпи един нов вид колективно самосъзнание, където душите ще са вечено свързани там..с бог...
- Оставете я, тя ще порасне все някой ден!
- Хах, дошло е ваш''то време, не моето!:)
...
Къде мислислите, че ще отиде душата Ви после?...