всички днес са на дъждовна тематика
дени е отишла на кино с час по-рано или по-късно
объркахме си часовниците
аз въобще не излизах, само до гастрономчето да прибера чадъра, който мама си забравила
чувствам се като парцал днес
снимките ме връхлитат от всякъде, даже стария кашон едва не ме лумна по главата, като го качвах на етажерката
нещата се разместват
изхвърлям чували с неща
дето знам че ще ми липсват, но по добре без тях
трупам ги на терасата под дъжда
открих старите си писаници в раклата някой неща хич не знам защо ги пазя
есе от осми клас. хумористично. описва пътуване с единицата до кокаляне. има дълго ревю от фишър накрая.
тетрадката по райтинг лаб.
излияния на киф и еми за хммм....дядо боже. без прилежащата панделка, листчета с писани наслуки и от много хора истории. по едно време всички се напушваха у нас и играехме на листчета. трябва пак.
майка ми е била отвратително фотогенична като малка
направо като шърли темпъл
и смешната й черна сестра с вечно объркан поглед зад дебелите лупи в детската градина, и с клепнали уши, очилата оставят белези за цял живот
намерих и един куп кардиограми. още миришеха на лекарствата в шкафа му. някой миризми остават за винаги.
като двата пакета карамфил със срък на годност до 1992
които осмърдяха шкафа ми
искам да направя голяма клада на двора и да изгоря всичко това.
точно както малката изтрипила фотографка в любимия сериял
хахх