Не ми пука. Съвсем спокойно минават до мен скандали и някакви неща, дето хората плачат за тях. От три дена не съм спал и пия голяма водка на един час. Така поддържам необходимата форма на съществуване, която ми позволява да не ми пука.
Имам сто неща да правя и такива, които трябва да ги завърша в срок. Сядам на компютъра и не ми идват идеи. И пак Втората световна война.
На метър и малко от мен седи Иванова дето бих я скъсал от ебане, ако не ми се спеше.
Малко по-надолу Иванов дето бих го смазал от бой, ако ми се занимаваше.
Слиза от горния етаж един приятел и ми говори новите си лафове.
Знаеш ли защо жените не могат да си намерят интелигентни добри по сърце, проявяващи разбиране мъже?
Ебал съм им майката?
Щото са прости.
И се хиля, щото съм тъп.
Още два часа и тръгвам. Направил е офиса като апартамент с кухня и стол да е по-като във вас си, ама не става. Още час и петдесет минути и бегам. Иска да ни задържа и да ни направи съпричастни към нещата. Като имаш работа да я довършиш и тогава да си ходиш. Дееба.
И така всеки ден.
После си лягам. И се събуждам.