както всички знаем, хубаво е да се мечтае.
хубаво е да витаеш някъде - било из облаци,
гори, пустини или необятна океанска шир, но
без да прекаляваш. стъпилият здраво на земята
урявновесен човек винаги е бил за продпочитане
пред вейковците, които плават наоколо в
безтегловност и унес.
придържайки се към тези стриктни правила на мечтателството, аз от време на време си позволявам
леко да се откъсна от истинския свят и да
поразмишлявам с усмивка за неща, които бих се
радвала да ми се случат. но не се унасям прекалено -
имам по едно око и ухо винаги отворени и нащрек,
винаги вкопчени в истинската реалност.
и така мечтая и се радвам. а като приключа си
измивам ръцете и пак се хващам здраво за въжето на реалния живот. аз съм уравновесена.
и съм радостна ..от време на време. хм...
но не осъзнавам, че не мога да мечтая.
аз нямам мечти, щом винаги съм стъпила поне
с единия пръст на крака си здраво.
<i>"хм..."<i> и се замислям.
<b>*******************************************</b>
това беше само една незнайнооткъде* появило се лирическо отклонение.
всъщност ми се пишеше за любов и романтика, защото слушам най-приятния джаз. и покрай това се впуснах в сладки размисли (да ги наречем мечти, макарче не са точно това).
когато се чуе проницателния сексапилен глас на тромпета, се пренасям мислено в "Хамбара", където е мрачно и задушевно както винаги и както винаги звучи страхотен джаз, който допринася за доброто и съвсем не прилично настроение, което ме обзема още с първите звуци и глътки от чашата, пълна със зеленикава смес от алкохол и не-алкохол.
седя на маса на долния етаж, а от ляво точно до ръката ми гори свещ. поставена е върху тленните останки на предшественичката си и гори със страстта на всички влюбени с единствената крайна цел - да бъде тленната останка, върху която ще се възкачи следшественичката й, за да изпълни и тя заветния си дълг и чрез своята саможертва да озари пространството около себе си, докато душицата й съвсем не угасне и не се изпари към небесата под формата на приятномиришещ дим.
срещу мен седи човекът, върху който по-късно ще излея всичкото си не-приличие, наполовина мрачен, наполовина облян от живителната светлина, струяща от до ръката ми. аз го гледам и си мисля всичко това, а той се усмихва така, както само мъж, който <i>знае</i> може да се усмихне и с увереността на погледа си да накара жената срещу него да потръпне от удоволствие.
той не казва нищо, а аз се замислям както винаги, когато съм на това място, какво ли има на третия етаж? неизвестността отваря широко вратата на въображението ми и аз си представям...
поглеждам го отново, но той не отговаря, защото е съсредоточен във нещо, което държи с пръсти и си играе с него - навярно някой предмет, който съм виждала стотици пъти. гледам го и се преизпълвам от желание. представям си как съм горе, на третия етаж с него. тъмно е и това подсилва усещането. джазът не спира да звучи. става все по-хубаво...
усмихвам се и в този момент той надига доглед към мен и смятам, че разобличава мислите ми. но не се усмихва така, като мен. отпивам от чашата си, докато той става и заобикаля другия край на масата, за да дойде до мен, застанала на високия стол до стената в ляво. хваща ме за ръка и ме повежда в красив танц (поне на усещане - не знам как изглеждаме от страни и се опасявам, че може би не е много добре. разбира се, не мисля за това. не мисля за нищо...)
танцуваме.. аз затварям очи и сърцето ми прелива от горяща любовна лава, изргваща заради начина, по който ме докосва той... усещам колко силно го обичам и се притискам също толкова силно към него. той май също усеща... забравяме понятието време и затворили очи, със вплетени души се пренасяме танцувайки нанякъде, където и да е, и там продължаваме все така отдадени един на друг любовния си танц.
хаотичната и забързана мелодия, която следва ме връща в реалността и с пълно съзнание го гледам в хубавите очи от съвсем близо и двамата се усмихваме едновременно, навярно на едно и също. и танцът завършва с целувка.
след това сядаме отново, но този път не за дълго. нощтта е пред нас и вече сме се заредили с джазово вдъхновение; остава ни само да се приберем и да създадем някой шедьовър един с друг, един от друг, един за друг - заедно.
(много хубаво звучи, нали? както казах, обичам до мечтая и се потапям изцяло, така че после съм цялата мокра.)
*незнайно от къде