дъжда държи отворени прозорците и вратите...
а в понеделник се разхождах с огромния син дъждобран
и витоша ме гледаше сърдито със старомодната си бяла шапка,
като от картичка
но това не е всичко, после спах в автобуса, и дъждобрана шумулеше и аз сънувах дъжд, а всъщност той сънуваше мен...и ме улавяше...
после слязохме и вървяхме сред локвите по онези ужасно кални надупчени улици...май съм свикнала да гледам тоя кошмар само по телевизията...във някакъв " " частен случай..и изведнъж се озовавам там...където всичко ми се струва със лице...и то различно от всякакви
подобия преди...фенерите са други, хората и те са други...мръщят се на дъждобрани в ректората...
дъжд, които пее с шумуленето и кучетата с тия мокри лапи минаваха край мен усмихнати...дори те разбират ставащото...
и птичките се къпеха блажено в мътилките запълнили дупките..може би са виждали прозрачно езеро...
дълбокото вдишване...облаците са сиво-бели, ти знаеш цвета на всяко съществуващо нещо...в главата си. иначе изглеждах добре, говорех си с всеки[като никога] непознатите хора - синоптици които лъжат, че няма да завали[проклети да са]
това там аз ли съм?!...във едър план е отвратително..режи. до тук.
*сега съм сигурна, че аутизмът ми е придружен с камера за самонаблюдение...очудвам се на думите си:)
с колко капчици по ръцете бях като влязох...
тръгвам си...слагам си качулката...преобразявам се...ордена ще изпълни ритуала без мен и тогава ще съжалявам:)
наистина са ми се случили...макар да съм спала само 3 часа вече знам, че отново имам спомени...
носете си дъждобран може да вали...
удобно e ... пък и качулката се маха;)))))))
enjoy!