сърбят ме очите, и се пълнят с картинки, които нулевата ми визуална памет не може да преработи, високият чипонос ще се окаже в представата ми нисичък и скулест, някоя зелена лада ще е нещо ново и червено, дърветата менят вида си според настроението, и хубаво, че вече има кой да запаметява всичко вместо мен. софия се събужда след тежък задух, някой с когото нещо не си казахме след велошествието, седи и ме зяпа от пейките на чешми, а аз дори не знам кой е, алкохолетата чакат да започне изпращането на пилето, алекс си е изкълчил брутално крака, косьо изрусял, земята е топла само за лежане, поредното колело е било откраднато, и шанс да се намери няма.
лодки са локви, съблайм и македонки, нева и брат й, още някакви хора, рижо хъски на име раджа се вре под масата ни, наистина раджа тип, на някакво чаровно момиченце му вадят кърлеж.
така бих искала да ми е гадно с теб, но твърде мноо съм се засилила, устрема ме влече на някъде, пък и ти си имаш и повод за радост днес, нищо, нищо че колелото са го отрязали от оградата пред мола със скоростта, с която ти го отключваш, организирано по телефона, и рамата е сменена и нямаш никакъв шанс да го намериш, ама никога...
а сутринта срещнах нелка с подуто лице, някакви шини, счупена челюст - някакъв психопат я пребил в парка посреднощ... нито го видяла нито разбрала какво става. незнам какво да кажа по това, не мога даже да си представя, че някой може да удари точно пък нелка. в някой случаи целият ми пацифизъм се изпарява и ми сеще да коля и да беся...