Държахме дъгата с ръце и ти се пусна и се пързулна по нея. Ще ме изчакаш долу нали? Аз трябва да си я завържа някъде, за да успея да слезна при теб. Дъгите не се късат нали?
Шарени, оцветени от палитрата й, подскачаме долу, танцувайки на сантиметър от земята (има магнитно поле, физиката е навсякъде :). Малко момиченце с панделки в косичката. Ти го познаваш? Ти ли си това? Като малка? Рошаво момченце, цялото в ранички, особено по колената. Познато ми е. Тази усмивка. Та, това съм аз.
Да поиграем с тях на дама? Големи ми са ми краката, така ли? На пръсти може ли да играя?
...
Беше права, че са ми големи краката. Друг път ще те слушам преди да играя дама с малки деца. Какво ще кажеш за един шоколадов шейк? Не си жадна? Добре. Изчакай ме, ей сега идвам.
...
Харесват ли ти, сам ги набрах (всъщност, имаше магазин наблизо:). Да, това е специално. Натисни му листенцата. Хихихих. Видя ли какво стана...Слушай ме друг път, като ти казвам да натиснеш листенцата, а не цвета. Сега цялата си мокра.
...
Вече по-добре ли си? Напълно ли изсъхна? Спи ти се? И на мен.
Завих я и заспа.