из изпаренията на един луд
имах усещането, че света ми се срути
носих се
и нямам усещане за тяло
само дим
винаги това ме е съпътствало
очите ми са ями изтъкани от болка и недоспиване
мириша на 81-та година
молец забравен в гардероба
пак кръжа около себе си
и секса е определящо, водещо
нагон
трябва да свикна, че съм тук въпреки нежеланието
егоистично, но исках да искаш само мен
всички само мен
очите се затварят и само един образ, който не разпознавам
далеч съм, оставяйте съобщения на секретаря.няма да го включа
пак ще избягам
от себе си
в съня
изчистих си грима, дали ще ме познаеш гола
зависимости
водата ще отмие отражението ми и ще нарисувам усмивка от парата
и това ще съм вече аз
важното е да продължаваме да се усмихваме
картините се сливат и не мога да ги догоня
думите не стигат
не настигат
със затворени очи те виждам ясно
себе си в теб, отломки
на отминали битки
затварям главата и лягам в скута ти
следващ ден нова борба
но сега съня ще е реверанс към любовта
поклон