15.06.
йеееей, ама тази седмица е велика. обичам всяка вечер да си зашивам нервите и от сутринта да започват да ги дърпат от всички страни така, че до обяд да се скъсат. ама те държат, пустите му нерви! свикнали, сигурно. калени.
хубаво-лошо-хубаво-лошо-хубаво-лошо... нали уж целия живот е низ от случки. ама когато в рамките на няколко часа се изредят 5-6-тина такива редуващи се хубави-лоши(предимно лоши) случки, малко ти се замайва главата.
и на всичкото отгоре майка има рожден ден.
е,това прелива чашата вече.
край!
(само дето всички знаем, че това няма да му е края.)
стоп. не мисли. и ако всичко е суета и безсмисленост, мен пак ме е яд.
не разбираш, нали. не ти и трябва. аз все се примирявам.
рано или късно.
ама вътрешно доживот ще ме е яд за някои неща, които няма кой да ти каже, а и ти пак няма да разбереш.
животът е кръг.