Събудих се в 5. Събуди ме будилникът. Станах, трябваше да уча. Учих. Днес е Изпитът. Усещам се скъсана още преди да съм отишла. А уча втора седмица! След цялото притеснение и след всичките усилия осъзнах, че това е само един ден. Казах си: колко облегчена ще се чувствам след няколко часа! Дори да е 2, не ми пука! В крайна сметка, след като почетох малко и след като осъзнах в още по-голяма степен безнадеждността си, реших да послушам Jack Johnson, защото той е способен да оправи нещата. След като усилията ми не помагат (а не помагат, защото е малко прекалено късно за някои неща), той трябва да помогне. И си седя... с чаша кафе в любимата ми червена чаша "Nescafe", отпивам с наслада и слушам. Нищо не може да развали настроението ми днес, защото слушам Jack Johnson и пия кафе... Блаженство. А и слънцето се показва вече. Всъщност, нищо не заслужава да му обръщаш чак такова внимание, защото... рано или късно всички ще умрем. Това си го казвам след всеки провал. ОК де, още не съм се провалила, но... ОК! Няма да мисля така предварително! Разбрах! Така или иначе се чувствам добре, независимо от фактите. Успокоявам се. Ако изкарам повече от 2, ще се похваля.