Гневя се, макар да запазвам неподозирано самообладание.
Гордея се с прозрения, които са значими за мен само, вероятно.
гняв и гордост се вплитат в безметежна хармония и ме увличат по пътя към отдалечаване от скръстените чертички. дъски, метал, черно или сребристо. злато - благородство за продан. жълто, като слънце, като лудост, като бишва студентска книжка от младостта на баща ми. анахронизъм.
пише ми се заради писането, заради всички неказани думи, които се изливат в безуспешни опити под формата на терминология от мен, всеки ден. уморявам се да се слушам, да разказвам, да помагам. раздавам душата си, а нераздадено ме изяжда, думите ме късат на малки зарчета, разпадам се в звуци-букви-морфо-структурни-незначения.
малко, по малко, се отдалечавам от любовта към мен. ще се върна. две години депресия и вече над две години подреждане след нея. всичко се олюлява, а аз разбирам на части, в последствията. светът е безумно различен, аз се обърквам - разкъсана от спомена преди как беше, сега какво е различно, а кое всъщност е правилно.
стани позитивна и забрави за всички йогийски практики, източни фалшиментации и интелектуални проникновения.
поне се опитай да чуеш сърцето, преди да се е отказало.