щом се прибирам изнемощяла и включвам компютъра.
може би защото ми се иска да напиша, докато е прясно. усещането за свобода, гора, музика и млади изгубени сред нищото хора. тотално размазване в мало бучино на майната си в най-прекрасната гора. хвърляме камъни, ядем солети и подскачаме като луди, а после излизаме извън оградата с другите приятели изгорели говорим си точно под голямата мечка или малката, все не мога да ги запомня коя коя е. градът под нас свети хоризонтално, музиката ни разпръсква по баирите. цялата съм червена, най-вече във вените и по кожата. чувствам се щастлива. днес. толкова щастлива. със свободата си и празната си като пресъхнал кладенец глава. а също с наско, таня, тимо и всички останали. малкото останали. лека нощ, скъпи свят. понякога чувствам, че има шанс някога да се сдобрим. somewhere in the open air.