една нежна песен
за нищото,което
ме е обсебило...
Албумът,който слушам напоследък(аз не слушам нищо друго вече)се казва "Lets We Forget... the best of Marilyn Manson" и е много добра комбинация за промиване на мозъци в буквалния смисъл.
Спрях да чета каквото и да е(слава Богу,че не уча нещо!),отбягвам да мисля за каквото и да е,става въпрос за разсъждения върху проблеми и подобни глупости... Емоциите са сведени до минимума,но се старая да не липсват,когато са нужни (на кой?...) и резултат има! Главата ми е много лека и май е пълна с въздух.
Знаете ли, истинско нещастие е да се занимавам с проблемите на света и на хората около себе си!
Не може да се каже,че аз съвсем не мисля за нищо...мисловната ми дейност е почти само визуална,например като да си представиш някой...
не,това няма нищо общо с някакви религии,божества и други такива неща...аз не вярвам и не чета.
Може да се нарече Култ към Нищото :)
Същевременно,това не е социална изолация.Напротив.Аз обръщам повече внимание на хората,около себе си,но не може да се каже,че им съчувствам.Те са ми...смешни.Все едно за първи път ги виждам.
Невежеството е пътят към блаженството,изглежда.
И,забележете колко интелектуално изписах всичко това...трябва да забравя този навик. Да го изтрия.