са ме помели от кога незнам, от именния ден, нестинарите, фолтин, протести, полицаи, румен петков ни черпи с ментов чай, мограта и миризмата на труповете, красиви лица държат лозунги по улиците, джулая се оцветява в оранжево, секундата, когато се докосваме, секундите, когато ме докосват непознати, бутаницата, гигабайтите снимки, мсичко се трупа, от ден на ден очите все повече ме болят, текат сълзи, смъди, но съм станала част от някакво ние.
нямам време да осмисля всичко което ми се случва и това няма скоро да спре...